Семейна ботаническа градина „Серафимови“
Създатели:

Семейство Серафимови – Серафим и Радка
Наследници:
Това е успешен опит да се изгради, на семейна основа, без държавни и други субсидии и помощи, едно образователно средище за природолюбители, в духа на известните през втората половина на ХХ в “Народни университети”.
доц. Серафим Серафимов
Цел:
Да запознава гостите-посетители /ученици, млади и стари, български и чужди граждани, с биологията и отглеждането на около 2200 вида растения – субтропични и на умерените ширини – плодни и декоративни, едногодишни и многогодишни, импортни, местни – традиционни, култивирани и природни.
Намира се в източния край на село Велика, на 2800 м. от морския бряг /с. Лозенец/, на 40м надморска височина в полите на последния хребет на Странджа – “Граничар”. Границата с Турция /Резово/ е на 50 км. Толкова е и разстоянието до гр. Малко Търново, а до гр. Приморско – 16 км, на 18 км от р. Ропотамо и 35 км от река Велека. До областния град Бургас се пътува около 40 мин. – 65 км.
Ежегодно Градината се посещава от около пет хиляди души, предимно през периода май-септември и по-слабо, но без прекъсване, дори през зимния период.
Основана е през 1986 г., но би могло да се приеме, че началото се крие в далечната 1949 г., когато за пръв път в историята на България е основана Опитната станция за южни култури /ОСЮК/ в гр. Царево. През 1950 г. е преместена край гр.Поморие. След ред перипетии и 35-годишна работа по изграждането и утвърждаването на научната и научно-приложна дейност на ОСЮК, дейността и е подновена временно отново в Царево, но като Научно-производствен комплекс за южни култури /НПК ЮК/ тогава гр. Мичурин. Основател и първи директор на ОСЮК са Серафим Стоянов Серафимов, заедно с Радка Петрова Серафимова. При пенсионирането си /1983 г/ те се завръщат като научни съветници при НПК ЮК, а през 1986 г се заселват тук – в село Велика и започват създаването и изграждането на своята отколешна мечта – Смесена малка ботаническа градина.
Обладaният от болестта “научно дирене” остава „болен” за… цял живот.
проф. д-р. Радка Серафимова
Почти всичко в тази градина, включително проектиране, строителство, монтажни работи на постройките /дом и оранжерия/, организацията и цялата текуща работа са дело на четирите неуморни знаещи ръце и двете “луди глави” на домакините.
През далечната 1949 г. младите учени Серафим и Радка Серафимови оставят притегателната столица, отдаващата им се преподавателска работа като асистенти в Агрономическия факултет на Софийския Университет – катедрата по Еволюция и Теоретични основи на Селекцията на проф. акад. Дончо Костов. Вместо на завет в София, започват като научни сътрудници изследователска работа по субтропичните култури в гр. Мичурин и Поморие. В началото с цитрусовите, маслината, смокинята, нара и др., а по-късно, много по-детайлно, с бадема и кайсията, както и с много други, главно топлолюбиви култури. Пенсионирани след продължителна /1950-1983 г./ научна работа в Опитната Станция, Поморие, се завръщат отново в началното място, но вече в близкото до гр.Царево с.Велика. Тук двамата пенсионери продължават, практически без прекъсване, своята не строго-научна, а предимно популяризаторска дейност. Тук “началник” е любознателният ГОСТ-ПОСЕТИТЕЛ и преданността към делото на плеяда български популяризатори на научно-практическите достижения.
Колко хора биха живели по-дълго, колко повече всеобщо добруване би се постигнало, ако пенсионерските кафенета-говорилни-мрънкалници се заменят с труд под открито небе, сред растенията, в лична и обществена полза! “В ползу роду!”, както казва нестандартният Ганчев.
Тази Малка смесена ботаническа градина няма претенция за класически тип ботаническа, но богатото разнообразие и успешното съчетание на научнопопулярния и практически производствен характер на включените субтропични видове привлича и радва хиляди любознателни приятели на растенията, много ученици, студенти, разнородни специалисти.
Ботаническият облик на тази градина, наречена от гостите “Райска”, може да се възприеме като такъв дори само от факта, че тук се отглеждат над 1200 вида кактуси – най-богатата частна колекция за източна България, с многобройните други сукуленти – не кактуси, 23 вида и сорта цитрусови /в това число дивият трилистен лимон – Понцирус, ароматният Бергамот, чудодейната Мурая/, 9 сорта райска ябълка, нар, фейхоа, свещената мирта, кафе, банан, хинап, 6 сорта смокини, любимките на руския човек – калина и жимолост, филирея /далечен прародител на маслината – погрешно наричана от странджанци “парнар”/, фантастичното гингко билоба /радиационно- и жароустойчиво растение с над 220 милиона годишна възраст, преживяло ада на трумановата „целувка” над Хирошима/, зимоустойчивите братовчедки на капризното Киви – хермафродитната Аргута /Аctinidia arguta/ и двудомната Коломикта /A.colomicta/, много сортове ябълки, круши, дюля, дрян, арония, южноамериканския „маймунски банан” /пау-пау/, сибирската любимка облепиха /Hipophaë ramnoides/, ягодоплодните видове касис, френско грозде, бодливо грозде и тяхни хибриди, като напр. Йоща, и много други. Пъстреят с цветовете на дъгата килимчета от десетки видове и сортове цветя – питомни и диви, перенни, храсти, дървета. Кипри снага дървовидната “срамежлива мимоза” – красавицата Албиция деалбата – листата се затварят /може и да е също защита!/ сами само нощем.
За любителите ежегодно се произвежда ограничен брой посадъчен материал от известни видове и сортове /кактуси, декоративни, овощни: хинап, райска ябълка, смокиня, нар, арония, различни цитрусови и др./.
Не е прекъсвана и творческата работа – в специализираните списания и вестници намират място наши научно-популярни статии, които се радват на ласкави отзиви и практическо приложение, защото одухотворяваме стила на изложението и езиковата палитра. Както се казва – опоетизирано изложение, без да губи същностната материя.
Последната засега научно-популярна книга на С. Серафимов и Р. Серафимова– II основно преработено издание на „Субтропични и южни култури”, отпечатана от „ДЕМАКС”, София, се появи в ръцете на читателя през февруари 2005 г., а през 2011 г. С. Серафимов очаква отпечатване на монографията “Бадем” от 300 страници.
Всичко тук се прави с много любов и знания, на основата на над 50-годишен опит на ст.н.сътр. I ст. кссн Радка Петрова Серафимова /родена на 30.03.1924 г. в гр.Шипка/ и ст.н.сътр. II ст. Серафим Стоянов Серафимов /роден на 18.03.1920 г. в с.Орешене, Ловешка обл./ – отдавна “произведен” от посетители и от бадемопроизводителите в ранг… „професор”.
Тази Малка смесена ботаническа градина има надежда за продължителен живот и дейност в работата и задачите, благодарение на активното навлизане на дъщерята /учителка по професия/ Вася Серафимова Димитрова и на внуците Иван и Росен, които, успоредно с практичесата дейност в градината, продължават образованието си. Дано бъдещето на нашата хубава страна им осигури условия за също такъв всеотдаен труд и радост без прекъсване, за да продължат ролята и задачите на този самороден “народен университет”.
Основни задачи на Градината:
Производствена дейност:
– Запазване и обогатяване на създаденото вече разнообразие от местни и чуждоземни видове;
– Етикетиране на болшинството видове, форми и сортове по начин да бъдат достъпни за възприемане от посетителите – поставена образователна цел;
– Запазване на семена и производство на семенен и облагороден посадъчен материал за нуждите на любители и производственици, както и за обмен с други колекционери у нас и в чужбина – за тази цел ежегодно се издават „делектуси” за предлаганите видове кактуси и сукуленти;
– Да се подържа главната – дидактичната цел;
– Да произвежда разумен обем плодове и зеленчуци, чисти от пестициди, за нуждите на семейството – не за бизнес;
– Да извършва практическа просветна работа в прилежащите селища.
Научно-популярна дейност:
– Разработване на популярни материали за периодиката, телевизионни предавания и др.;
– Публикуване на брошури и книги по специалността – овощарство и цветарство.
Заповядайте на гости в “Райската градина” в с. Велика. Тук всички фамилни членове – дъщерята и внуците – ще ви запознаят подробно или накратко с растенията. Запознаването е екскурзия с продължителност 20 – 40 мин., а много често информацията се превръща в дълга беседа – в тон с интересите на посетителите.
За нас такива любознателни гости са най-приятни, защото покриват мотото на Малката Ботаническа градина:
МАКСИМУМ ЗНАНИЯ И ПОЛЗА ЗА ХОРАТА!