Поет Тунг (времето на династията Тан 618-907 г:
“Първата чашка навлажнява моите устни и гърло,
Втората унищожава моята самотност,
Третата изследва моите засъхнали вътрешности…,
Четвъртата чашка предизвиква леко изпарение – всички печали на живота изчезват през порите,
С петата чашка се чувствам пречистен,
Шестата ме възнася в царството на безсмъртието,
Седмата…Ах! Но аз вече не мога повече… Чувствам само диханието на прохладен вятър, което се надига в моите ръце…”
В древен китайски ръкопис:
Чаят усилва духа, смекчава сърцето, отстранява умората, оживява мисълта и не позволява да се засели леността , облекчава и освежава тялото и прояснява възприемчивостта… сладкият покой, който добиваш при употребата на тази напитка, можеш да чувстваш, но да го опишеш е невъзможно. Пий бавно тази чудесна напитка и ти ще се почувстваш силен да сде бориш с трудностите, които обикновено подлудяват живота ни”.
По съвременни изследвания на биохимици, медици и др.
“Механизмът” на въздействие на чая:
влияе благотворно на кръвообразуването, на сърдечно-съдовата система,облегчава храносмилането и усвояването на храната, притежава способността да абсорбира вредните вещества и да ги “изнася” от стомаха, черния дроб и бъбреците, предотвратява слаби кръвоизливи, кръвотечение от слизестите обвивки, от венците.
Чаят успокоява, при това активизира дейността на главния мозък, предизвиква лекотата в мисленето, облекчава творческия процес.
Чаят регулира телесната температура.
Ако в по-раншно време са отчитани около 8 съставки на чая, преди около 20 години са открити около 150, а сега вече – над 300.
Твърде любопитно: чаят съдържа повече кофеин от кафето, но въздействува по-меко и не се натрупва в организма.
Съдържа вит.: С (4х повече от цитрусовите! ), В1, В2, Р, РР, К, Каротин.
Катехините в чая (възгорчиви вещества)имат висока биологична активност. Те усилват здравината на кръвоносните съдове, особено при лекуване на втвърдяващи капиляри, характерно в преклонна възраст.
“Байхов” чай означава “насипен”, за разлика от “пресования”
…..Извадки от книгата на В.Дадыкин –“В САМыХ СЕВЕРНыХ СУБТРОПИКАХ”-М.-1985.
