Всекиму познато е понятито езикова бариера. За щастливците, открехнали най-широкия езиков прозорец Есперанто няма езикови сенки и полусенки – тяхна втора Родина е Есперантия/ Esperantujo/.От самия изток да самия запад, от Полюс до Полюс – един общ “рóден” език.

Цветята – растенията – са също безграничен глъбинно разбираем език и връзка между всички хора. Всеотдайни, безкористни, любвеобилни, приласкващи като майчина прегръдка. Влез, прилепи се като невидима сянка към която и да е група от толкова разнообразни по цвят,  възраст, интелектуалност и интереси гости на Малката ботаническа “Райска” градина в черноморските поли на Странджа / китното с. Велика/ и ще усетиш притаения дъх и вдадения поглед към разказа за чудния свят на божествената връзка между хората – искрените зелени приятели, нежни като детска бузка или бодливи, но  винаги усмихнати. Между и към хората от цялата земя. Както каза един гост-професионалист – тук са сгушени деца на тропика, субтропика, умерения и субполярния климат. Без спорове и наддумване, без кавги, с отворени души.

Чужденците стават завинаги приятели, роднини, семейства.

Есперанто сдружава и свързва.

Гостува ни международно семейство – Петко и Кристина Казакови – полякиня и българин – литератор и железничар – габровци. Кристина, въпреки 30-те години ядене на старопланински хляб, шопска салата и габровски “Бацилус булгарикус” ( без френски сурогати), често сдъвква капризните пълен и кратък мъжки ( моля! ) член, отличително българското членуване, интонацията, но пък есперанто се лее като вода, без подводни и надводни прагове, защото полякинята е  бездънен кладенец на разноцветни, пиперлии и закачливи вицове, понякга смешни в български вариант, но перфектни на есперанто. Та и как да шлифова българското слово като в габровския им дом се лее предимно вторият, но станал пъпна връв като роден език  – международният език на надеждата за разбирателство между хората от четирите краища на света.

И заедно с тях, както всеки божи ден – поток от гости на Градината: германци, датчани, англичани, французи, чехи, руснаци, поляци – деца и възрастни, обикновени люде и учени. Еднакво възторжени от букета разнообразни цветя, храсти, дървета. Как се разбираме? С езика на цветята, подсладен с френски, руски, английски, нерядко Есперанто, предпазливо немски, полски, чехски.

И Кристина не се стърпява – допълва “лекциите” на импровизирания малък Народен Университет. Петко се усмихва!..

Целият свят е усмихнат! – Като цветята!

http://www.kovachev.bg

сем. Серафимови

Comment ( 1 )

  1. SerafimSerafimov
    Есето "Eсперантуйо" /Esperantujo/ е творчество на сладкодумния неизчерпаем извор на анекдоти и смешки - полякинята Кристина, присадена на българския габровски корен Петко Казачев -. По богатство на албума от анекдоти от всякакъв стил и градусност се родее с Шкумбата. Искрено й благодарим за чудесното ЕСЕ. Grandan dankon mia kara amikino-fratino kaj kunbatalanto por internaciaj senkonfliktaj interrilataoj! Ĉiam obstine faru ridon kaj smajlojn! Kaj ne modestiĝu sinsubskribi vian mirindan verkon!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.