„Сребърна могилка”
Родина – Япония.
Името идва от гръцкaта богиня на целомъдрието Artemis
Тревисто многогодишно, до 1 м вис. и 1.5 м диам., широкоразлат хабитус.
При отглеждане на много светло до слабо засенчено место, при влажни, добре дренирани, слабо плодородни почви, доминира веертикално рехаво разклоняване – „ разцепване” в централната зона на короната, което нарушава атрактивния биологичен куполовиден гъстооблистен хабитус .
Ако почвата е плодородна облистването е от основата до върха. Това може да доведе до претоварване отчесване на леторастите, което може да се избегне с прищипване на леторсастите през юли, преди началото на цъфтежа.
Понася добре бедни сухи почви, горещини и засушаване
Размножава се с разчесване или с коренови щеклинги.
Най-известните болести при преолажняване са кореново гниене и ръжда, но без сериозно значение.
Листа: сребристозелени чак до есента, овласени, почти седящи, двойнопалмовидно нарязани с финни продълговати дялове; умират при първите слани.
Цветове: сребристи пъпки, жълтеникавобели, дребни, разпръснати цветчета, които могат да останат незабележими сред сребристите листа. Цъфти радко; през август.
Плодове: беа съществени белези.
Резитба – не се прави. Стъбло – не се формира.
Без особено декоративно значение.
Предназначение
Като бордюри, периферно, слети петна или единични петна /солитерно/
Използва се в комбинация с видове с хладен колорит/ розово, лавандуловосиньо, синьо, чрвеникаво до кестеняво цъфтящи/.
Comment ( 1 )